Вие сте тук
- Начало
- Терапевтични области
- Централна нервна система
За шизофренията подробно
- Дата на публикуване
-
15-06-2009
Характерни симптоми на шизофренията
Симптомите на шизофренията са многообразни и водят като цяло до нарушено възприемане на собствената личност и на обкръжението: характерни са различни натрапчиви представи, като например манията за преследване или мисълта, че собствените мисли са чувани или се контролират от другите. Появяват се халюцинации, като например чуване на въображаеми гласове или виждане на несъществуващи неща. Страховете и атаките на паника се придружават от състояния на силна възбуда, при които засегнатите могат да наранят себе си и околните.
Болните с шизофрения често страдат от слаба концентрация, депресии и липса на способност за вземане на решения. Всичко това може да доведе до загуба на радостта от живота и напълно изолиране в своя собствен свят, съчетано с мисли за самоубийство.
Не рядко болните с шизофрения не признават болестта си и отказват да отидат на лечение.
Причини
Нарушен поток на информацията в мозъка
Причините за шизофренията и до днес още не са еднозначно изяснени. От биохимична гледна точка психози възникват на базата на нарушен поток на информацията в мозъка.
Ако необходимите вещества, които отговарят за преноса на информация между нервите, не са в равновесие, то се стига до шизофрено-подобни симптоми. Според мнението на учените особено значение има превишената активност на допамина в мозъка на засегнатия.
Доказателство за това е, че симптоми характерни за шизофренията могат да бъдат предизвикани и от мозъчни тумори, възпаления на мозъка, вирусни инфекции, наранявания на главата или психоактивни вещества.
Диагноза и терапия
Цел на терапията: да се възстанови отново живота на засегнатия от заболяването.
Диагнозата се поставя от лекар психиатър с помощта на целенасочени въпроси към пациента, към членовете на семейството, които живеят в неговото обкръжение, както и посредством собствени наблюдения на лекаря. На първо място трябва да бъдат изключени други заболявания, като например епилепсия, мозъчен тумор, нарушения на обмяната на веществата, злоупотреба с наркотици или маниакално депресивно заболяване.
Полезни за лекаря във връзка с поставянето на диагнозата са стандартизирани скали за преценка, чрез които лекарят може да изясни, за каква форма на шизофрения става дума, тъй като клинично се различават най-разнообразни под-типове шизофренни заболявания.
Лечение
Лечението за повечето пациенти започва в клиника.
За медикаментозна терапия днес на разположение са така наречените невролептици или наречени още антипсихотици. Те се прилагат както при лечението на острата форма на заболяването, така и при дългосрочната терапия, т.е. за предотвратяване на повторно изпадане в същото болестно състояние.
Докато невролептиците от „старото поколение” отчасти бяха свързани с изразени нежелани лекарствени реакции, тези от „новото поколение” се понасят по-добре от организма и имат по-широко действие. Тези медикаменти наречени атипични антипсихотици помагат на пациентите да намалят страховете си и постепенно да премахнат прекомерната си чувствителност във връзка с бремето и стреса от живота.
