Откритие

Вирусите се променят чрез мутации, които могат да доведат до появата на различни варианти. Ние работим непрекъснато, за да сме в крак с естествената еволюция на COVID-19 и да проучим ефективността на наличните в момента ваксини срещу появяващите се варианти.

Технология с вирусен вектор

COVID-19 Vaccine AstraZeneca  е ваксина с вирусен вектор, при която генетичният код на един от повърхностните протеини на коронавируса, шиповият протеин, се добавя към модифициран вирус на обикновена настинка - аденовирус. Аденовирусът е генетично променен, като е премахнат генетичния код, който му позволява да се репликира, и на негово място е добавен генетичният код на шиповия протеин на коронавируса. Модифицираният вирус на настинката по същество действа като носител на генетичния код на шиповия протеин.

След ваксинация в клетките на тялото се произвежда повърхностен шипов протеин, който подготвя имунната система да атакува вируса, ако той зарази тялото на по-късен етап.

Ваксини с вирусен вектор срещу ебола, рак на простатата, Близкоизточен респираторен синдром (MERS), малария, туберкулоза и грип са проучени в продължение на много години, и са показали, че са ефективни и с приемлив профил на безопасност.

van Doremalen N et al. Sci Adv. 2020. http://dx.doi.org/10.1126/sciadv.aba8399. Accessed June 25, 2020;

Естествена еволюция на SARS-CoV-2: Как науката отговаря на тези предизвикателства

Вирусите като  SARS-CoV-2 непрекъснато се променят чрез мутации, което може да доведе до появата на нови варианти. Някои от тези мутации могат да направят по-лесно предаването на вируса или да увеличат тежестта на причиненото заболяване.

Проучванията показват, че наличните ваксини осигуряват известно ниво на защита срещу нови варианти, но ще са необходими повече проучвания, за да се разбере напълно тяхната ефективност. За да разберем изцяло разпространението и развитието на новите варианти, е необходимо непрекъснато наблюдение. Това ще ни помогне да подготвим и нови стратегии за тяхното преодоляване. Експертите са единодушни, че текущият процес на глобална  масова ваксинация  не трябва да бъде забавяно, поради  появата на тези нови варианти, тъй като предлаганата защита далеч надхвърля рисковете от потенциално намаляване на ефикасността.

Произход на вирусните варианти – необикновен ли е вирусът SARS-CoV-2?

Вариантите на вируса възникват от мутации във вирусния геном и появата им е естествена и очаквана.Мутацията представлява промяна в генетичната последователност на един вирус в сравнение с приетата „стандартна“ последователност.

Вирусите, при които се получават такива мутации, са известни като варианти. Вариантите могат да имат едновременно няколко мутации, като например вариантите на SARS-CoV-2 от 2020 г., които се появиха във Великобритания и Южна Африка.2

Вариантите на SARS-CoV-2 започнаха да се разпространяват бързо по целия свят и се очаква да се появят още. Мутациите са част от естествената еволюция и въпреки че мутацията може да промени тежестта на заболяването, причинено от вируса, или начина, по който той се предава, само тези мутации, които са от полза за вируса, се разпространяват с по-голяма честота. 1

Към началото на март са налични три глобални по-опасни варианта, наречени според държавата, в която са били идентифицирани за първи път. Вариантите във Великобритания (B.1.1.7), Южна Африка (B.1.351) и Бразилия (P.1) имат мутации, за които се смята, че помагат за по-лесно предаване на вируса. Според други данни вариантът от Великобритания е свързан с по-висок риск от смъртност спрямо първоначалния SARS-CoV-2.

  1. Grubaugh ND, Petrone ME, Holmes EC. Why we shouldn’t worry when a virus mutates during disease outbreaks. Nat Microbiol. 2020;5:529-530
  2. Davies NG, et al. Estimated transmissibility and severity of novel SARS-CoV-2 Variant of Concern 202012/01 in England [online ahead of print December 26, 2020] Available at: https://doi.org/10.1101/2020.12.24.20248822 (Accessed January 2021)

Следващи стъпки

Доказателствата предполагат, че наличните ваксини срещу COVID-19 могат да създадат известен защитен имунен отговор срещу новите варианти, идентифицирани към днешна дата, но нивото на ефикасност, особено срещу тежко заболяване, все още предстои да бъде определено.3  Изследванията, анализиращи пълнотата на имунния отговор, включително Т-клетъчния отговор, ще подобрят знанието на учените за ефекта на вариантите върху ефикасността на ваксините. Могат да бъдат направени промени във ваксините, насочени към новите варианти и вероятно това ще е необходимо, тъй като новите варианти ще започнат да стават доминиращи сред вирусите, които циркулират.

3. Duchene S, et al. Temporal signal and the phylodynamic threshold of SARS-CoV-2. Virus Evolution. 2020;6:veaa061

Последици от възникващите варианти на SARS-CoV-2 върху ефикасността на моноклоналните антитела срещу COVID-19

Докато ваксините тренират имунната система да се бори с бъдеща инфекция, моноклоналните антитела имитират естествено развити антитела, за да неутрализират незабавно инфекцията с SARS-CoV-2.

Мутациите при нововъзникващите варианти на SARS-CoV-2 могат да им дадат възможност да избегнат действието на тези терапевтични интервенции. Когато обаче се комбинират две взаимно допълващи се моноклонални антитела, рискът комбинацията да загуби ефикасност е значително по-ниска, тъй като вирусът трябва да мутира на множество места, за да избегне действието на двете антитела.4,5  Както при ваксините, продължаващото наблюдение на SARS-CoV-2 е най-добрият подход за гарантиране на успех.

4. Abdelrahman Z, Li M, Wang X. Comparative review of SARS-CoV-2, SARS-CoV, MERS-CoV, and Influenza A respiratory viruses. Front Immunol. 2020;11:552909

5. World Health Organization. How pandemic influenza emerges. Available at: https://www.euro.who.int/en/health-topics/communicable-diseases/influenza/pandemic-influenza/how-pandemic-influenza-emerges (Accessed January 2021)